Постинг
04.08.2009 20:58 -
From 25 to 80
Автор: lexy
Категория: Забавление
Прочетен: 786 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2009 23:38
Прочетен: 786 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.08.2009 23:38
Беше топъл летен ден. Птички пееха своите приказни песни до прозореца. От балкона влиташе омайният аромат на кафе и кроасани от кафенето до блока. Букет от червени рози радваше погледа ми и ме караше да се усмихвам на живота.
Или поне за това мечтаех! Реално миришеше на пот, лош дъх и разлагащи се кожени седалки. Икарус. Икарус с 25 км/ч. Лято. 38 градуса жега. Икарус и лято...комбинацията, която безкомпромисно победи Адът от състезанието за "Места, където не искате да стъпвате никога...сериозно!!!".
И аз бях вътре. Късмет.
Отвсякъде бях заобиколена от хора. Не знам дали се чувствах като изнасилена чисто и просто защото не са ме изнасилвали досега. Но със сигурност ще да е ужасно преживяване като това. Даже и в ковчег да ме сложат ще имам повече лично пространство отколкото в червения парник, производство-Унгария.
Някой реши, че е твърде скучно вече в рейса и здраво ме прасна в третия поясен прешлен. От този миг нататък артодиасът ми реши, че излиза в пенсия и ще му плащам добре и спря да функционира. Мързел. Вторият външен лъчев мускул реши, че ако подражава ще се уреди и той ще намаже с пенсионна усигуровка. Болка. Повече болка, отколкото би трябвало да изпитвам за 5 години напред. С мъка се обърнах да видя кой си беше позволил да ме осъкатява. Постарах се да докарам възможно най-мъченически-озлобен поглед за виновния.
Културист. Пропорционално погледнато представлявах 1/7 от телесната му маса. Срещнахме погледите си:
-Кво гледаш?!-попита "мило" той. Започнах да примигам бързо.
Мили очи и нежна усмивка. Обрънах се обратно и започнах мислени спазарявания със ставите си да поработят още малко...поне 60 години?
Тъкмо се реставрирах доколкото беше възможно и торба се стовари на крака ми. Гледам-картофи. По лична преценка определих сорта-"ИЗКЛЮЧИТЕЛНО тежки". От предния край на рейса се чуват нечленоразделни викове: "Да...дано опустее...картофите....карате...простак....говедо селяндурско!". Цупла! Какво му вика на горкото...Икарус е положителна личност! Икарус е роден патриот! Сплотява българския народ-няма нужда да се държа никъде-сънародниците ми ме поддържат.
Разтрисане. Болка. Нечий крак върху моя крак. Втори трус-дупка...още болка. Хората-залепени като стикери "Бебе в колата" на прозорците. Икарус ускорява: 30...45....51....59....65....79...80....БУМ!!! Икарус се разлюлява колебливо. Дрифт. Стоп. Двигателят усърдно държи на своето-иска гробище за автобуси.
Икарус се чувства виновен-даже предницата му пропуши от мъка. Опроверга надеждите на правителството, че ще издържи още 30-40 години работа след като унгарците го обявиха за "Негодна машина" по дръжавните си вестници. Ние пък от България се смилихме и си го взехме, барабар с братята и сестрите му. Тъкмо да не купуваме чисто нови рейсове. Та Икарус само друска!!!
Или поне за това мечтаех! Реално миришеше на пот, лош дъх и разлагащи се кожени седалки. Икарус. Икарус с 25 км/ч. Лято. 38 градуса жега. Икарус и лято...комбинацията, която безкомпромисно победи Адът от състезанието за "Места, където не искате да стъпвате никога...сериозно!!!".
И аз бях вътре. Късмет.
Отвсякъде бях заобиколена от хора. Не знам дали се чувствах като изнасилена чисто и просто защото не са ме изнасилвали досега. Но със сигурност ще да е ужасно преживяване като това. Даже и в ковчег да ме сложат ще имам повече лично пространство отколкото в червения парник, производство-Унгария.
Някой реши, че е твърде скучно вече в рейса и здраво ме прасна в третия поясен прешлен. От този миг нататък артодиасът ми реши, че излиза в пенсия и ще му плащам добре и спря да функционира. Мързел. Вторият външен лъчев мускул реши, че ако подражава ще се уреди и той ще намаже с пенсионна усигуровка. Болка. Повече болка, отколкото би трябвало да изпитвам за 5 години напред. С мъка се обърнах да видя кой си беше позволил да ме осъкатява. Постарах се да докарам възможно най-мъченически-озлобен поглед за виновния.
Културист. Пропорционално погледнато представлявах 1/7 от телесната му маса. Срещнахме погледите си:
-Кво гледаш?!-попита "мило" той. Започнах да примигам бързо.
Мили очи и нежна усмивка. Обрънах се обратно и започнах мислени спазарявания със ставите си да поработят още малко...поне 60 години?
Тъкмо се реставрирах доколкото беше възможно и торба се стовари на крака ми. Гледам-картофи. По лична преценка определих сорта-"ИЗКЛЮЧИТЕЛНО тежки". От предния край на рейса се чуват нечленоразделни викове: "Да...дано опустее...картофите....карате...простак....говедо селяндурско!". Цупла! Какво му вика на горкото...Икарус е положителна личност! Икарус е роден патриот! Сплотява българския народ-няма нужда да се държа никъде-сънародниците ми ме поддържат.
Разтрисане. Болка. Нечий крак върху моя крак. Втори трус-дупка...още болка. Хората-залепени като стикери "Бебе в колата" на прозорците. Икарус ускорява: 30...45....51....59....65....79...80....БУМ!!! Икарус се разлюлява колебливо. Дрифт. Стоп. Двигателят усърдно държи на своето-иска гробище за автобуси.
Икарус се чувства виновен-даже предницата му пропуши от мъка. Опроверга надеждите на правителството, че ще издържи още 30-40 години работа след като унгарците го обявиха за "Негодна машина" по дръжавните си вестници. Ние пък от България се смилихме и си го взехме, барабар с братята и сестрите му. Тъкмо да не купуваме чисто нови рейсове. Та Икарус само друска!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 281
