Постинг
29.08.2011 19:49 -
Когато ме погледнеш...
Преди малко гледах някакво предаване по MTV за психологически разтройства, свързани с външния вид. Разни момичета, изцяло обсебени от телата си, лицата си, външния си вид. Постоянно мислещи, че не са красиви. Твърдят, че се мразят, не могат да живеят нормален живот и ходят по терапии. Някои даже прибягват до пластична хирургия, но скоро след това пак не се чувтсват доволни от това, което виждат в огледалото.
Та си мислех-ама вие, хора, сериозно ли?!
И аз може да не харесам куп неща в себе си, като например:
твърде кръглото ми лице, това че едното ми око е сякаш леко по-затворено от другото, широкият ханш, който за жалост е кост а не е от натрупани мазнини, и дупето не си харесвам и горната част на бедрата, имам чувството, че пръстите ми са прекалено дебели и накрая най-обичайното-малките гърди.
Така като гледам би било най-добре да си сложа нещо на главата или да отида да се застрелям автоматично.
Но...не го правя. Всичко зависи от нас самите. Ако не се харесваме да се променим тогава. А това, което не зависи от упражненията, които може да правим и от диетите или както там решите да се справяте, трябва да се научим да уважаваме.
В крайна сметка ние сме създадени такива от природата-телата ни не са по поръчка, никой не ни е прецакал нарочно с цел да сме нещастни и да се цупим пред огледалата. Чрез тялото си ние живеем, как може да не го уважаваме? Та то е един прекрасен дар от природата, дар който не трябва да се отрича и презира, а дар, който трябва да уважаваме и развиваме.
Колкото до мен-когато се почувствам непривлекателна, грозна дори винаги се сещам за приятеля ми. Всеки път когато се срещаме някаде и като ме види да идвам се усмихва. Едва ли си мисли "Ето го моето момиче...с по-голямото дупе и широкия ханш". Или когато ме погледне в очите и се взре дълго в тях, накрая ми се усмихне и ми каже колко се радва, че ме има, дали смятате, че докато ме гледа си мисли "Абе....на тая нещо едното око е малко по-затворено от другото, ама айде..."..
И какво излиза? Че всичко, което аз не харесвам в себе си и го смятам за недостатък кара този човек да се усмихва искрено всеки път, когато ме погледне.
В тези моменти си напомням, че дори да не изглеждам като всичките щедро фотошоп-ирани мадами от списанията, имам много повече от тях. Аз нямам идеално тяло, а имам тяло с някои недостатъци, далеч от определението за "перфектно". Но точно това, което аз имам кара поне един човек да се усмихне като ме погледне и дори да не му минават през ума всичките неща, които аз виждам като се погледна.
И някак това, което уж не беше перфектно, изведнъж се превръща в най-хубавото, което можем да имаме-нашето собствено тяло!
Та си мислех-ама вие, хора, сериозно ли?!
И аз може да не харесам куп неща в себе си, като например:
твърде кръглото ми лице, това че едното ми око е сякаш леко по-затворено от другото, широкият ханш, който за жалост е кост а не е от натрупани мазнини, и дупето не си харесвам и горната част на бедрата, имам чувството, че пръстите ми са прекалено дебели и накрая най-обичайното-малките гърди.
Така като гледам би било най-добре да си сложа нещо на главата или да отида да се застрелям автоматично.
Но...не го правя. Всичко зависи от нас самите. Ако не се харесваме да се променим тогава. А това, което не зависи от упражненията, които може да правим и от диетите или както там решите да се справяте, трябва да се научим да уважаваме.
В крайна сметка ние сме създадени такива от природата-телата ни не са по поръчка, никой не ни е прецакал нарочно с цел да сме нещастни и да се цупим пред огледалата. Чрез тялото си ние живеем, как може да не го уважаваме? Та то е един прекрасен дар от природата, дар който не трябва да се отрича и презира, а дар, който трябва да уважаваме и развиваме.
Колкото до мен-когато се почувствам непривлекателна, грозна дори винаги се сещам за приятеля ми. Всеки път когато се срещаме някаде и като ме види да идвам се усмихва. Едва ли си мисли "Ето го моето момиче...с по-голямото дупе и широкия ханш". Или когато ме погледне в очите и се взре дълго в тях, накрая ми се усмихне и ми каже колко се радва, че ме има, дали смятате, че докато ме гледа си мисли "Абе....на тая нещо едното око е малко по-затворено от другото, ама айде..."..
И какво излиза? Че всичко, което аз не харесвам в себе си и го смятам за недостатък кара този човек да се усмихва искрено всеки път, когато ме погледне.
В тези моменти си напомням, че дори да не изглеждам като всичките щедро фотошоп-ирани мадами от списанията, имам много повече от тях. Аз нямам идеално тяло, а имам тяло с някои недостатъци, далеч от определението за "перфектно". Но точно това, което аз имам кара поне един човек да се усмихне като ме погледне и дори да не му минават през ума всичките неща, които аз виждам като се погледна.
И някак това, което уж не беше перфектно, изведнъж се превръща в най-хубавото, което можем да имаме-нашето собствено тяло!
Евтини билкови отвари помагат при затлъс...
Рубрика: здравословно хранене - част 2 -...
Йога за бъдещи майки
Рубрика: здравословно хранене - част 2 -...
Йога за бъдещи майки
1.
yotovava -
Има една поговорка - Ако всички не се харесваха, всички биха се издавили.
29.08.2011 20:00
29.08.2011 20:00
Много от нещата, които са в основата на чара, не са видими - усмивка, смях, привличане, дух.
Проблемът е, че консуматорските реклами насаждат психологични очаквани, модели и образи, които нямат нищо общо с обикновения живот.
Валя
цитирайПроблемът е, че консуматорските реклами насаждат психологични очаквани, модели и образи, които нямат нищо общо с обикновения живот.
Валя
Търсене
За този блог
Гласове: 281
